Навършват се 125 години от обединението на Княжество България с Източна Румелия.
Повод за радост и гордост - разбира се.
Празнуваме ли го? Всъщност не.
За масовия българин това си е просто един допълнителен почивен ден.
То добре че все пак и него го има след десетилетията опити на комунистите да бъде забравен поради криворазбрано лакейство към поредния Голям Брат. Октомврийска Революция или не, но трябва да помним Русия е против обединена и силна България и реагира доста остро (на практика с опит България да бъде заличена от Сърбия). Сега че ги чуем да обясняват как това било имперска глупост. Защо обаче не се честваше по време на съвестката окупация?
Защо обаче ние сега не се радваме особено на иначе толкова хубаво нещо? Защото всеки мого добре знае, че това тогава е само стъпка, а не завършен процес. Знае че значителни части от България все още са в границите на други държави и много българи са си там, колкото и да се опитват правителствата да ги игнорират, па дано забравим. Знае че подобно нещо сега просто не би е случило, защото всеки с подобни идеи би бил веднага набеден за болен лумпен. Как може изобщо да мисли нещо толкова анти-"европейско"
Ама какво биха казали "парньорите" ни от "великите сили"
Не, не, не
! Източна Румелия щеше да е може би суверенна държава, с която трябвало да поддържаме цивилизовани добросъседски взаимоотношения, изпълнени с уважение към населяващите я румелийци, говорещи румелийски и т.н.
Не се радваме от срам. Срам от собствената ни безгръбначност, осъзнавайки прекрасно че дядовците ни, загинали за Родината днес щаха да ни обявят за предатели и да се чудят под кое ли робство ще да сме.
![]()
| < Предишна | Следваща > |
|---|