Никола Стоянов Кой е Никола Стоянов
Автор: Administrator
Никола Стоянов има съдбата на хиляди българи, останали в Гърция след Балканската война от 1912 - 1913 а. Тогава районите на градовете Костур, Лерин, Воден ( градът на Никола ) , Кукуш и др.са завладяни от Гърция и започва асимилация, която не е секнала и до днес.
Баща му се казвал Михаил Стоянов, родом е от Едеса, а майка му Ленка е от Варна. Всички те са прекръстени с гръцка фамилия Стоидис.
По паспорт името на Стоянов е Николас Стоидис. Неведнъж се е опитвал да го смени, но така и не му било позволено. Баща му се казвал Михаил Стоянов и по рождение бил от Воден, майка му е Пенка Стоянова – от Варна,на 16-годишна възраст се преместила да живее във Воден, сега Едеса.
Семейството на Стоянов е жертва на гръцките власти, които вече почти век се опитват да претопят хората с българско самосъзнание, останали след Балканската война, когато Югозападна Македония, заедно със Солун, станала част от Гърция.
Никола Стоянов или Николас Стоидис е завършил „Минно инженерство” в атинския Политехнически университет. Работил е като инженер в енергийна компания, но бил уволнен, след като работодателите му разбрали, че се опитва да смени фамилията си, и че е българин. „Същото се случва и на много други хора”, споделя Никола и дава примери в интервю за „Нощен Труд” от 2004г. В същото интервю пред българските журналисти, Стоянов споделя за това, че тайните служби „работят по него” още от 1992г., когато се опитва да възстанови фамилното си име. Гръцкия „Възродителен процес” наложил през 1925, имената на всички българомакедонци да бъдат променени на гръцки.
Стоянов започва истински да боде в очите на гърците, когато основава собствена политическа организация – „Български човешки права в Македония”. Според организацията „македонска нация не съществува нито на територията на Гърция, нито на територията на т.н. Република Македония, а местното население е с български произход. Човешките права на българите в Гърция и в Република Македония се потъпкват систематично от властите в тези две държави и се нуждаят от защита“.
Целите на БЧПМ включват: признаване на геноцида, извършен над българомакедонците от гръцките власти в периодите 1912-1919, 1944-1950г., признаване на българското малцинство на територията на Гърция и други, пряко вредящи на Гърция каузи.
Освен организацията, Стоянов е един от създателите и на интернет сайта bulgarmak.org.
В него са изразени изключително вредни за Гърция и държавата Македония идеи. Ясно се обявява, че Македония била и е част от България, показват се исторически карти на Балканския полуостров, на една от картинките присъства посланието „Makedonia is not Greek”(Македония не е гръцка). За съжаление, по-голямата част от сайта е написана на гръцки език, и не можем да разберем почти нищо от десетките статии.
Самият Стоянов не е успял да научи български добре, понеже на родителите му им било строго забранявано да го говорят. Няма и българско гражданство, но е идвал на два пъти до Варна, където има далечна братовчедка.
През годините Никола е опитвал да се свърже с консулството и правителството на България и да помоли за помощ, но оттам му отвърнали – „Сега искаме да сме в Европейския съюз и няма да получим финансова подкрепа. Имаме нужда от гръцка помощ.“
Част от интервю, пуликувано във вестник „Труд“ през 2004 г.
- Как е името ви по паспорт?
- Николас Стоидис. Опитах се да го променя на Стоянов, но гръцката държава ми отказа. Те казаха, че нямам право да го променям на Стоянов, защото не е гръцко име и в Гърция нямало нито един българин.
- А защо искате да сте Стоянов?
- Защото баща ми беше Стоянов. Името му е Михаил Стоянов и е роден тук, във Воден ( Едеса ) , през 1913 г. Майка ми е от Варна и се казва Пенка. Тя идва тук, във Едеса, 16-годишна и се омъжва за баща ми по време на Балканската воина. Стоидис е понтийско име, нали знаете понтийците? Те са бегълци от Турция.
- И ходихте ли в съда?
- Отидох, през 1996 г. тук, във Едеса, но ми отказаха и сега името ми си остава за съжаление Стоидис.
- Защо не познавате добре българския език?
- Защото българският е забранен тук.
- А вашите родители не ви ли говореха на български?
- Баща ми го говореше. Но аз ходех в гръцко училище и не научих езика добре. Знам около хиляда думи, разбирам при говорене отчасти, но не мога да говоря.
- Имахте ли проблеми за това, че искате да възстановите бащината си фамилия?
- Първият проблем е, че всеки, който признае тук, че е българин, веднага бива освобождаван от работа, уволняват го, става безработен. И аз съм пример за това. Работех като инженер за енергийна компания. Завършил съм Политехническия университет в Атина, специалност минно инженерство. Но светкавично бях освободен от работа още през 1992 г., защото казах, че не съм грък, а българин. Същото се случва и с много други хора. Но те не искат да говорят за това. Крият го, защото иначе остават без работа. Това се отнася до всички. Иначе никой не е арестуван или вкаран в затвора.
- Има ли и други уволнени като вас?
- Има такива хора, познавам ги почти всичките, те са много бедни хора, защото са без работа. Те не могат да заемат държавна служба. И много други проблеми имат.
Свещеникът Никодим Царкняс бе освободен от гръцката църква, защото призна, че не е грък. И много други хора, като г-н Сидиропулус. Той бе държавен служител, но светкавично бе освободен, защото основа българомакедонската организация „Вино жито". Имената на всички са погърчени още от 1925 г. Моят приятел Димитър Илиевски се води Дамянидис, Георгиевски - Георгиадис, Атанасов е Атанасиадис, Петровски е Петридис... Друг проблем е постоянното наблюдение от страна на тайните служби. Гръцката тайна полиция е много силна в тази част на Гърция. Хиляди са агентите на тайната полиция и вече се знае, че сте тук. Може би утре ще ви проследят, но няма и да го знаете. Веднъж пет коли преследваха един човек и дойдоха дотук от ГКПП-Кулата и чакаха отвън.
- Международни организации за човешки права знаят ли за проблема ви?
- Хелзинки уоч има офиси в Атина. И бяха заинтересувани от моя случай и направиха доста изявления срещу гърците , а също в Интернет и чрез други средства протестираха срещу тази забрана, но това не доведе до резултати.
- Сега какво правите, всеки ден?
- С приятели направихме много голям сайт в Интернет на гръцки, най-големия на Балканите, ще ви дам адреса да си го гледате в България.
- Безработен. Тогава от какво живеете?
- Трудно е, но ми помагат. Сорос ми подари джип...
- Българските власти запознати ли са с вашия проблем?
- Осъществих някои контакти с български консули в Тесалоники за национална подкрепа, но българското правителство явно отхвърли тази идея, защото те казаха: „Сега искаме да сме в Европейския съюз и няма да получим финансова подкрепа. Имаме нужда от гръцка помощ."
- Вашите родители живи ли са?
- Починаха, нямам брат или сестра. Разведен съм, имам 20-годишна дъщеря, която живее с майка си тук.
- Тя знае ли, че баща й е българин?
- Тя казва, че е "българомакедонка".
- Имате ли роднини във Варна?
- Три пъти съм бил във Варна, имам далечен братовчед, посетих го преди около пет години, защото майка ми е родена там.
Български човешки права в Македония (БЧПМ) (на гръцки: Voulgarika Anthropina Dikaimata - VADM) е политическа организация със седалище във Воден - Едеса, Гърция.
Организацията е основана през юли 2000 година и се бори за признаване и подкрепа на българското малцинство в Гърция, както и в т.н. Република Македония. Председател на организацията е Николаос Стоидис ( известен като Николай Стоянов) от Едеса - градът, в който е разположено седалището и.
В писмо до вестник „Етнос“ от 2001 година секретарят на организацията Андон Кацоров (Андонис Кацорис) от град Amindheo твърди, че тя има секции в Флорина, Касториа и Тесалоники, както и в Скопие, Охрид, Прилеп, Битоля и Куманово в т.н. Република Македония.
Партията твърди, че македонска нация не съществува нито на територията на Гърция, нито на територията на т.н. Република Македония, а местното население е с български произход. Според Кацоров „човешките права на българите в Гърция и в Република Македония се потъпкват систематично от властите в тези две държави и се нуждаят от защита“. Партията се обявява за:
- запазване на независимостта на т.н. Република Македония, но за поддържане между нея и България на отношения от типа на тези между Кипър и Гърция;
- признаване на българското национално малцинство на територията на Гърция;
- връщане на конфискуваната собственост на българомакедонците на стойност 1 трилион драхми;
- премахване на всички „неприемливи паметници“ на гръцки андарти (искане споделяно и от българомакедонистката партия „Виножито”);
- ревизия на условията на Букурещкия, Ньойския и Севърския договор;
- признаване на извършения от гръцките власти геноцид над българомакедонците през 1912 - 1919 и 1944 - 1950 година;
- връщане на гръцкото гражданство и позволяване на завръщане на българомакедонците бежанци от Гърция, живеещи в България и т.н. Република Македония.
Използжани са материали от: Македоно-български преглед "Вардар" и Разкрития
коментирай във форума